Априловска гимназия, гр. Габрово
-
В първото българско училище се учи по системата на взаимоучителна метода. В нея по-способните ученици се използват като помощници в предаването на информацията на другите ученици. Методът днес е известен като учене чрез преподаване и много напомня на начина, по който работят преподавателите и докторантите в университетите.
-
През 1847 Васил Априлов написва своето завещание, с което оставя цялото си състояние на Габровското училище, с препоръката то да се превърне в "училище за висока наука".
-
Интересно от архитектурна гледна точка е богатото остъкляване на Атриума от север, което свързва визуално пространството на вътрешния двор и разположените в него растителност, гробът на Априлов и обграждащите го фасади на старата сграда.
В трудните векове на Османското робство, един от българските духовни центрове е малкият планински град Габрово. Разположен в полите на Стара планина, той се превръща в люлка на българското светско образование. Oткрива се Първото българско светско училище. Годината е 1835, а aмбициозният проект се осъществява с даренията на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. Създават се първите учебници, помагала и пособия, по чийто образец по-късно се разработват всички учебни материали в училищата в другите градове.
С годините Габровското училище прераства в първата пълна гимназия в поробените български земи.
През 1840 г. с дарените от Априлов и Палаузов книги там се създава и първата училищна библиотека в България.
От 1889 г. гимназията приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича “Априловска гимназия”. Гимназията става смесена на 6 септември 1916, така че вече и момичета могат да получат образование.
ГАЛЕРИЯ
От 1992 г. тя става държавно училище с името “Национална Априловска гимназия”.
Сградата на старото училище се запазва, но към нея са пристроени нови модерни училищни корпуси.
Повече за сградата можете да научите на www.nag-school.org
Инициативата "Емблематичните сгради на България" цели популяризирането на културно-историческото наследство на България. Представените 3D визуализации са илюстративни и не претендират за изчерпателна научно-архитектурна точност.
